BG . EN . RU

NoComment Group Logo

Материалите на този сайт са публикувани под Creative Commons License ((CC) BY-NC-ND). Всички търговски и регистрирани марки са притежание на техните собственици

Наръчник за безопасна употреба на графичния дизайнер

Истинска история. Действителни лица.

Да изтърпиш разговор или среща с графичен дизайнер не е лесна работа. Става още по-трудно когато са група. Историята за този наръчник започна почти шеговито на брега на морето със заканата от автора няколкото написани точки да попаднат на всеослушание с една единствена цел - да покажат колко са лоши, нагли, егоцентрични и недобронамерени тези особи и колко труден живота с тях. Ако не ни стига това, хората ще бъдат обогатени с още. Само, че... хапвайки пресен черноморски лаврак и прекрасна рибена чорбичка при Дебел Митьо, тeзи особи това и чакаха. Това беше тяхната игра. Игра, която я играят ежедневно. Игра в която няма победители и победени. Игра в която победителите се радват на факта от увеличеното производство, нарастващото търсене, повишеното качеството на продукта, добрата печалба или просто на удоволствие от играта, а победените на възможността да се докоснат или притежават така желаното от тях.

Дизайнерите преминаха в контранастъпление. Решението беше взето мълниеносно и неочаквано. Наръчникът трябва да се допълни от автора, по възможност веднага. Да бъде илюстриран от автора, независимо от неговите минимални умения да държи молив. Да се допълни с кратка автобиография, за да бъде илюстрирана професионалната подготовка и достоверност на казаното. Да се напише увод от автора, за да не се окаже, че графичните дизайнери са манипулирали действителността. Да бъде издаден. Те, влагайки всички свои знания, сръчности и умения на драго сърце ще се погрижат за последното.

Те казаха: Истинаска история. Действителни лица. Оцеляла жертва на безпределния мъчизъм споделя своя полеви опит.

 

Формата на изданието, цветноста, хартията, начина на печат, броя страници, дизайна на корицата, фотографията, идеята за вътрешно оформление беше измислена и създадена в късните часове на денонощието с една единствена цел - да притисне авторът да свърши своята част от ангажимента в най кратък срок. Своевремено бе определена дата на представянето на Наръчника и започна масирана рекламна кампания от ухо на ухо (PR) и в най-модерната медия ”Facebook” за събитието. Нямаше време. Илюстрациите не бяха започнати, текста не беше редактиран, изискванията нарастваха.


Септември. Девети. Или там някъде... Варна. Ментол. Плакат. Транспарант. Приятели. Познати. Непознати. Представяне на жертвата (автора). Представяне на Наръчника. Представяне на действителните лица. Алкохол. Безалкохолно. Жива музика. Литературно четене. Смях...


За всички вас, които издържахте стоически на историята, представена ви от едни графични дизайнери са следващите редове, като бонус. Съвсем безплатно, съвсем безкористно и съвсем неподкупно целия ”Наръчник за безопасна употреба на графичния дизайн” написан, илюстриран и изстрадан (както се разбра в последствие) от Нина Вахаб:

 

Здравейте, аз съм Нина.

Родих се и израснах в София в едно класическо семейство на висши партийци и баща арабин. Малко съм мелез. Едната ми баба е от София, другата е от Бейрут. Единият ми дядо е тракиец, другият – 50/50 от французойка и алжирец. Някаква страшна манджа се е сготвила. 

Завърших Университета със специалност психология. Преди това правих какво ли не. Учих стъкло и керамика, дърворезба, фармация. От 14-годишна започнах да се занимавам с обучение на служебни кучета – първо като хоби, после направих фирма. Това беше първата ми голяма страст. Четири пъти седмично ходех по 10 км в едната посока пеша с кучето ми на тренировки. Давахме наряди с истински милиционери от Трето районно нощем. Те ми казваха, че това не е куче, а легенда... Бях страшно горда. То беше най-добре обученото служебно куче в София.

Ходех да се катеря по скали и да се вра в пещери. Веднъж ме загубиха и почти 12 часа се щурах в тъмното. Добри пещерняци случайно ме намериха. Яздих кон. Един ден конят ми се изплаши, подхлъзна се на манежа и падна върху мен. Пет години тренирах джудо, докато за малко не осакатях от едно неправилно падане. 

От най-ранно детство у нас винаги е било зоопарк. Баща ми много ми угаждаше, за разлика от майка ми. Имах костенурка, таралеж, пате, кучета, котки, канарчета, кокошка. Кокошката се казваше Нина и ми събираше трохите по масата. Имах и заек, но беше командирован в Бистрица, в къщата на чичо ми, след като една нощ изгриза част от ухото на вуйчо. Имах даже и коза в апартамента на втория етаж! Обаче майка ми не можа да я преглътне. На третата нощ отишла до тоалетната и за да не се разсънва не светнала лампата. Сблъскала се с козата. Събудихме се от писъци и трясъци. Като отворихме с баща ми вратата, от тъмното изхвърчаха обезумели от ужас козата и майка ми. Козата отиде и тя да пасе в Бистрица, понеже на нас ни беше дадена възможност за избор – „Аз или козата!”. Исках да уча ветеринарна медицина в Цюрих, но с баща арабин не ми се получи. Приеха ме фармация тук, в София, но след първата година не бях щастлива – отказах се и кандидатствах психология.

Преди да имам Mарти, който е вече на 12 години, бях няколко години в Африка да събирам тен близо до екватора. Генерал Жонас Савимби леко ми усложняваше живота като взривяваше някой далекопровод и спираше тока за по няколко месеца. Човек обаче като няма ток си купува генератор и си го прави. Като изключим маларията, коремния тиф, гражданската война, жегата и липсата на питейна вода, си ловях риба с Адал (старейшината на съседното на града село). Имах прекрасно океанско вю и много приятели. После реших, че стига съм се пържилa на 50°С жега и отидох в Канада на –40°С. Разликата между Африка и Канада неочаквано се оказа диаметрално противоположна. В Африка законът за движение по пътищата и кои улици са еднопосочни се предава устно от баща на син, в Канада теоретичният изпит е от 960 въпроса. В Африка „питейната” вода се вари 30 мин. и се препенва преди да се прецеди, а в Канада битовата дори не се плаща. С португалския се бях справила, така че и с френския нямаше големи драми. Записах се за редовен студент в университета. Непознатата канадска матрица леко ме измъчи с всичките си карти, номера, такси, декларации, айдита, данъци и какво ли не още. Много хубава държава, чудесни условия и възможности, безплатно здравеопазване и образование, хората са на социална помощ трето поколение. Ако падна от колелото, докато стана вече ще са дошли три коли – полиция, линейка и пожарна. Няма не искам. Задължително вървят в комплект.

Три неща никога не разбрах – кога, къде и за колко време мога да паркирам, къде им е на тези хора естетическото усещане, кога и какво ги радва. Всичко щеше да е по-различно, ако имах няколко живота... но понеже нямам, се прибрах в България.

Винаги съм искала да имам сокол и понеже няма как – си купих папагал. Джаспър е рядко и застрашено от изчезване пиле от вида Слънчева аратинга. По тази причина има повече документи от мен. От РИОСВ ще ме линчуват, ако той си смени жилището и те не знаят къде е в 15 дневен срок. Ръчно хранен е, което значи, че не е виждал папагалското си семейство и се мисли за човек или мисли мен за папагал. Редовно ми е на главата докато съм под душа, понеже е амазонски папагал и обича да се къпе. Лошото е, че като види тенджера с вряща супа или отворен капак на тоалетна, пак това иска. Като хиперактивен летящ Джак Ръсел териер е. От време на време се разтревожва, че не се храня достатъчно и ме подгонва с някакви семена в човката да ме храни, и не приема отказ. След като изкълва вратовете на двама електротехници още в коридора ми, много си повярва и силно се вживя в ролята на папагал-пазач!

Трябва да напиша изречение за край на биографията. Нали не върви да завърша с някакво пернато? Обаче не мога да го направя, защото хич не обичам ограничения, определения и всякакви мазни уводи и заключения – в тях няма нищо важно. Единственият смисъл човек да си задава въпроса „Кой съм аз?” е да изреди толкова ужасно много „аз съм такъв” и „аз съм онакъв”, че да му втръсне и да осъзнае, че единственото, което има значение, е, че той просто Е! Това да СИ е напълно достатъчно.


НАРЪЧНИК ЗА БЕЗОПАСНА УПОТРЕБА
НА ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙНЕР

За да запазите физическото и психичното си здраве –
не се виждайте с графичен дизайнер всеки ден!
Ако все пак се налага – тази информация ще ви е от полза.

1. Ако искате да ги разберете, развийте абстрактно мислене или за по-лесно – ясновидско. Общуването с графичен дизайнер често прилича на работата на ветеринаря, който, за да установи какво му е на дадено животно, трябва някак интуитивно и по външни белези да го отгатне.

За целта:

1.1. Накарайте го да ходи. Обърнете внимание дали замята някой от краката? С наведена глава ли е?

1.2. Оставете го в естествената му среда и го наблюдавайте. Чеше ли се по главата или другаде безпричинно? Ако да, това може да означава: затормозен е, има проблем с композицията, шрифта, сроковете.

2. Ако сте, или ще ставате близък с графичен дизайнер, непременно трябва да знаете какво е ротогравюра, флексопечат, преге, биг, сито, CMYK, RGB, метранпаж и, съответно, метранпажист. Те не искат около тях да се мотаят някакви неграмотници.

3. Винаги имайте резервни планове за вечерта, съботата и отпуската си, за да не се разстройвате и разочаровате, понеже твърдата ви уговорка с тях не винаги означава много. Те са ангажирани предимно със себе си. 

4. Всички те са много суетни, но суетата им се проявява по различен начин. Типовете, които познавам, са:

4.1. Гръндж дизайнер – пола или панталон тип „джобарник”, горна дреха – нещо с неравномерна дължина по краищата, може на дупки, кръпки или с бродерия. Цветовете са „бъркани”.

4.2. Марков дизайнер – нивото е високо! От гащите и чорапите до изтривалката пред вратата всичко е бутиково и брандирано.

4.3. Дизайнер „Аз съм над дизайна – маркетингът не ме лови” – За тях съществителните са по-важни от прилагателните. Телефон – без значение годината на производство, часовник – пластмасов електронен, дрехи – удобни, може и second hand.

4.4. Дизайнер „Аз съм артист и всичко по мен е Арт” – това е смес от горните видове и понякога резултатът е „майка болонка, баща пинчер”. „Марката” съм аз! Това, което съм преценил да облека и направя, е „стандарта”.

5. Очаквайте неочакваното по всяко време.

5.1. Свиквайте, че често ще ви дават нареждания, които се състоят само от глагол или само от съществително. Вие трябва да сте достатъчно бързи и интелигентни, за да съобразите какво се иска от вас.

При командата „Дай!”. Не искайте повече информация – губите им времето. Гледайте ги в очите и започнете да изреждате най-вероятните съществителни: „Цигарите?”, „Солта?”, „Документите?”, „Парите?”... Лесно е ... При команда – съществително („Цигари!”) – изреждайте съответно глаголи: „Да ти купя?” „Да ти ги подам?”... При отгатване получавате награда – повдигане на вежда.

5.2. Ако в интимен момент човекът се скове и погледът му застине – не го приемайте лично, защото това е свързано с работата му, не с вас – сетил се е как да направи някаква лигатура в логотипа.

5.3. Може да не заминете на почивка или да не отидете на сватба, защото точно сега има вдъхновение и иска да поработи... Това с работата е някакъв вид бременност – обаче никой не знае кога ще е раждането и колко време ще продължи.

6. Когато започне да повтаря вашите изречения, това е сигурен белег, че мисли за друго. И въобще е другаде.

7. Бъдете готови да си смените гардероба, прическата, цвета на лака за нокти, обзавеждането, колата. Ще подходи към вас концептуално. Ще ви направи пълен редизайн, но само ако сметне, че сте продукт, който си заслужава инвестицията.

8. Не очаквайте прости обяснения на родният си език, а абстрактни. Ако настоявате за нещо по-конкретно – може да получите векторни.

9. Ако ви даде отговор, не бързайте да се радвате – той не е окончателен, това е само идеен проект.

10. Ако искате просто да си пообщувате с него, намерете начин да му го представите като работа.

11. Никога не показвайте, че не разбирате за какво говорят.

12. Тези хора често са радостни или нервни по причини, които не подлежат на вербализиране. Просто ги приемете като времето.

13. Обичат да ги хвалите, но ще приемат похвалите само ако сте „някой” в техните очи. Така че се заемете с изучаване на цветознание, типография, композиция.

14. Забравете за обяснението „Просто така го почувствах” или „Просто така ми харесва”. При тях няма прости неща! Всичко има дълбок смисъл, сложни причинно-следствени връзки и вътрешна логика.

15. На вечеря с графични дизайнери не се чудете, ако някой от тях си поръча никому неизвестната риба MAHI MAHI и се затюхка как да построи лого от тези „греди”.

16. За тях няма добре направено меню в ресторанта.

17. Преди среща с графичен дизайнер избирайте какво да облечете със скала на Pantone в едната ръка.

18. За тях нищо не е само това, което изглежда. Нормално е, ако си купят сладолед на клечка, вниманието им да бъде привлечено от опаковката дотолкова, че да изхвърлят сладоледа, за да освободят и другата ръка, така че да разгледат по-добре печата и формата на опаковката.

19. Тези хора не могат да вървят по улицата без да четат, да се удивляват или да критикуват афишите, надписите на магазините и всякакви печатни материали. Те са дълбоко убедени, че са проектирани и изпълнени от некадърници. 

20. Ако искате да ги прогнозирате, просто си помислете – кое е обратното на очакваното? То ще се случи!

21. Ако усетите, че погледът му минава през вас, запазете спокойствие и действайте според правилата при среща със сомнамбул – не го стряскайте, не го докосвайте, той сам ще влезе в тялото си.

22. Ако неочаквано ви изненада като започне да говори, не мислете, че на вас нещо не ви е наред. Това е коментар за:

А) нещо, което сте говорили преди три часа.

Б) нещо, което е гледал по телевизията вчера.

В) нещото няма връзка с вас, той просто мисли на глас.

23. Няма смисъл да им задавате конкретни въпроси. Подведете ги да ви кажат какво мислят по дадена тема. Ако все пак искате да зададете въпрос, нека бъде тип „момиче от село”. Уверявам ви – ще получите много интересни отговори.

24. Календарът на националните и лични празници не съвпада с техния.

25. Ако слушате двама графични дизайнери да си говорят, ще установите, че разбирате всяка тяхна дума, но някак общото е лишено от смисъл. Странното е, че след като са разменили няколко думи и два пъти повече мимики, вече са се разбрали.

26. Ако гаджето ви – дизайнер, каже, че ви готви изненада, бъдете нащрек и много бдителни, за да усетите момента, в който трябва да изпаднете във възторг.

27. Нещата, които ни заобикалят, за тях никога не са това, което са за нас. Вие разлиствате и четете списание, те „подравняват”, „наливат текста”, опипват грамажа на хартията, гледат дали е 4+4 цвята, има ли „бъркани”, какъв е UV лака и др.

28. Винаги ви искат мнението, само за да се убедят, че тяхното е по-правилно.

29. Ако нещо не знаете – питайте. Отговорът ще съдържа повече информация, отколкото искате и можете да поемете. Въпросът за дървото е неправилен. За да ви отговорят, първо трябва да научите за екосистемата, за климата, за гората, и след това за дървото.

30. Винаги се чувстват недооценени. Клиентът най-често нищо не разбира, не знае какво и защо го иска, и няма идея какво точно му трябва. Тези хора не изпълняват поръчки – те решават проблеми.

31. „Майкрософт Офис” и най-вече „Уърд” им е омразен. Въобще „Майкрософт” е мръсна и обидна дума.

32. Ако някога по някакъв повод ви се наложи да използвате шрифт, направете всичко възможно да е безсерифен, даже и да е Verdana. Всички те са влюбени в Helvetica и мразят Park Avenue, Comic и подобни наивни лиготии.

33. Ако някога на прости въпроси като „Какво правиш?”, „Какво ти е?”, „Искаш ли да излезем?”, „Да приготвя ли нещо за хапване?” ви обсипят с крясъци, вие веднага трябва да се досетите, че отново не е нищо лично. Човекът е в процес на раждане на идея, търсене на решение или има проблем с композицията. Той не знае какво му говорите, а гласът ви е прекъснал мислите му. Странно и незнайно, как понякога само една ваша дума може да го върне часове назад в проекта, върху който работи.

34. Ако искате нещо да им кажете, първо си го преговорете. Разполагате с минута до две преди да загубят интерес, да спрат да ви слушат или да ви довършат мисълта. Те знаят какво искате да им кажете преди да сте започнали и могат да го изразят по-добре от вас.

35. Ненадминати майстори са да ви накарат да се чувствате слабоумни.

35.1. Когато ги питате нещо, ще ви задават въпроси, докато си отговорите сами.

35.2. Хващат тезата ви и започват да я развиват и разтягат, докато я превърнат в абсурд.

35.3. Карат ви да се усъмните сериозно в умствените си способности като започнат да ви питат:
– Аз какво ти казах?
– Не помниш ли какво говорихме?
– Ти не ме ли слушаш?
– Колко пъти да го казвам?
– Защо не помислиш малко?

36. Тези хора живеят в детайлите. Могат да виждат грешките и несъвършенствата във всичко и ако не искате скоро да се превърнете в шарка от тапета, спешно се посветете на многопластово самоусъвършенстване.

37. Те трябва да бъдат постоянно стимулирани и провокирани. Най-комфортно им е между 110 и 220W – иначе залиняват.

38. Ако сте в компания на графични дизайнери за вечеря, не си представяйте спокойна и дружелюбна атмосфера, въпреки че може в началото да ви създадат такава илюзия.

Нужен е съвсем малък повод, за да се захапят за гушите, като например една нищо и никаква 0,2 пункта червена линийка по CMYK.

Оттук се започва извънземна битка с непонятни оръжия и цел. Как определяш ъгъла на печат по пантон? А? Ами ъгъла в плътняк? А, моето момче/момиче? А знаеш ли, че съм се борил 10 години с халфтон скриин ? Да бе, да! Айде да те видя да печатиш на флексо без преливка и да не знаеш къв е дотгейна. Абе под 7 % и над 90 % забрави! К’ъв ементал бе, той направо пращи от циан и жълто! И така нататък и така нататък… до безкрай.

Ако страдате от мигрена си тръгнете – никой няма да забележи. Ако не страдате от психоза и останете – ще страдате.

39. Ако смятате, че тези „хора” в 02:00 сутринта, след предостатъчно количество алкохол, ще забравят за миг, че са графични дизайнери, то тогава ви очаква голяма изненада.

Те може вече да нямат обичайните си речеви възможности, но с погледи, междуметия и намигания ще разкритикуват страха на дизайнера на Tullamore Due да „реши проблема” с разрядката между последните две букви и на двете думи.

40. Не излизайте с тях на пазар. Не спорете с тях, че нещо е практично – това понятие те не го разбират. За тях нещата трябва да са „правилни” и „както трябва”.

BONUS. Ако работи – забравете за него. Но ако все пак е наложително да говорите, следвайте следните стъпки за безопасност:

А) Не изниквайте внезапно от нищото, приближавайте се фронтално и бавно, за да не активирате периферното му зрение. Това го дразни.

Б) Не издавайте никакви остри звуци.

В) След като ви е забелязал, че сте там, изчакайте търпеливо докато ви погледне. Постепенно, когато погледът му се поизбистри, се усмихнете добронамерено и го заговорете.

Тази история е истинскa и всяка прилика с действителни лица, случки и събития не е случайна.

Според законодателството всеки графичен дизайнер има право да мълчи, защото всичко което каже, може да бъде използвано срещу него. Има право на адвокат. Ако не може да си го позволи, няма да бъде назначен служебен. Има право да се изказва по всички точки, без това да има някакво значение.

Заключение

Да сте близък с графичен дизайнер е едновременно проклятие и благословия – зависи какво ще си изберете. Те са изключително трудни за издържане с цялата им заядливост, саркастичност, егоцентризъм, критичност, с манията им за детайли, претенциозност, перфекционизъм, с провокативното им поведение, с нуждата им от все нови и нови стимули, агресивност, със способността им да ви манипулират. На всичко отгоре наистина знаят много за много, което винаги е дразнещо.

Всички те са фанатици – за нерелигиозните това е някакъв непонятен и ненужен Джихад. Неразбираемо ми е било да наблюдавам как хора в зряла възраст по всяко време на денонощието, независимо от състояние и обстоятелства, скачат, бранят, нападат и доказват веруюто си, докато не прозрях, че това не са хора, които, след като свърши работният ден, „закачат престилката си” на служебната закачалка а с нея и служебните проблеми в пет следобед.

Графичният дизайн не е професия, не е набор от умения и знания, а определен начин на мислене, вид възприемане на света. Те не са на работа за определено време от денонощието, а докато намерят решението на даден проблем, докато налучкат правилната посока, докато им хрумне добрата идея. Тогава заядливостта им може да я видите като провокация, която води до ново познание. Егоцентризмът им – като сила на характера и борбеност. Манията им за детайли – не като дребнавост, а като прецизност. Агресивността им – като стремеж да се отиде отвъд познатото. Провокативността им, манията им за нови стимули, е съвсем обяснима, когато си представим, какво всъщност те правят всеки ден – нещо ново, което го е нямало преди...

Ако изберете да ги мразите, сте абсолютно прав, и те си го заслужават. Всичките! Лесно е, а е и много приятно. Така и така никога няма да ги разберете – някакви си надути многознайковци, които са решили, че работата им е изключително важна, само дето никой друг освен тях не го разбира. Ако всичко което са те, бъде тълкувано емоционално, много скоро всеки би стигнал до извода, че са абсолютно нетърпими и никой не иска да има нещо общо с тях. Трудният вариант е да ги употребите в своя полза.

С тези хора ще чувствате постоянен дискомфорт, все едно са ви напъхали в два номера по-тясна кожа. Те са с вграден детектор за откриване на недостатъци и след като ви ги заврат в носа, като ягдтериер (Немски ловен териер), неуморно ще ви създават ситуации, в които ще се наложи да достигате и прекрачвате границите на ограниченията си. Това не е само дразнещо и болезнено, а е направо отвратително, особено когато е нон-стоп, обаче е адски полезно за вас.

Най-интересното от цялата тая работа е, че те нямат конкретна полза от това вие да ставате по- в каквото и да е отношение. Целият този гърч и чанч е FOR FREE и по същия касапски начин те постъпват и със себе си. От самото начало имате избор – да ги мразите или да се учите от тях.

Въпрос на себеуважение е всички, които са прочели този наръчник в дигитален формат и са се развеселили, да си закупят аналоговия оригинал.

© Нина Вахаб, 2012 
© Но комент груп, 2012 
© Сталкер студио, 2012

предишната публикация: >> Титаник бенд 100