COPYCAT*

Малко сериозно, малко с усмивка, малко с тъга ще помисля пишейки за имитацията. Няма да се спирам върху проблемите на авторското право. За тях съм отделил друга тема. Няма да говоря за етика, морал или човещина. Ще изкажа някои мисли върху начините, които водят или вече са довели до проблем. Никой не е застрахован от това. Тръгвам по обратния ред на мисли.

На всички в днешно време им трябва някакъв опознавателен знак. Дали ще е на фирма, на продукт, на услуга или мероприятие няма значение. Човек е устроен да види простата фигура много по-бързо отколкото да прочете следващите няколко реда. Думите може и да не запомни за малкото време което е имал минавайки покрай него, но фигурката със сигурност би останала в паметта му. Особено ако е ясна и без детайли. Така по пътя на тези мисли се оказва, че една марка, колкото е с по-опростена форма, толкова е по-убедителна, запомняща се и върши работа. Аз, както и всички колеги (извинете, съвсем не всички) се стремим към това. От тук изниква и първия и основен проблем. Колкото по-проста форма придобива марката, толкова повече се доближаваме до тези три варианта:

Точно в този момент си задавам въпроса - Значи ли, че всеки знак който е кръгъл прилича, наподобява или имитира друг който също е кръгъл? Ако е така, това се отнася също за триъгилника (многоъгълника) и за квадрата (правоъгълника). Тази логика може спокойно да отнесем и към логотипа. Та нали ако една буква не прилича на себе си никой няма да я прочете. Та с тези мисли и познанията по математика достигам до извода, че ако правя знак с логотип имам всичко на всичко 30 букви и три форми, което само по себе си ме поставя в неудобното положение да съм имитатор веднага след като са създадени първите 33 прости, разпознавателни знака.

Добре. Няма да използвам знаци. Ще се обърна към природата и с познанията си по приложна графика ще се опитам да стилизирам нещо от околната среда. А, да. Стилизация - опростена рисунка. И така, радостен и доволен съм нарисувал слънцето. Един кръг с топъл, жълт цвят. Не, не... това не е онова изгряващо червено слънце на японския флаг, не е дори и синята точка на Blaupunkt... Защо нещо ме притеснява?

Приемам да започна да расъждавам от средата. Няма много да опростявам. Няма много да стилизирам. Ще направя нещо, което да не е кръг и пак да е слънце. Ще му сложа лъчи... Пак нещо ме притеснява. А не съм притеснителен.

Разбирам. Колкото и да променям формите, те винаги ще ми приличат на нещо близко или познато. Колкото по-богата фантазия имам, толкова повече ще намирам прилики в тях. Това няма да означава, че едно произведение е копирано от друго само защото аз мога да намеря дори и логически тази прилика. За нагледност на мислите показвам една добра търговска марка създадена от бразилската агенция Tatil сравнена с една превъзходна картина. Според авторите той е вдъхновен от природните чудеса на Рио де Жанейро и наподобява прегръдката на три фигури. Във вида и замисъла на логото е въплътена идеята за страстта и трансформацията на град Рио и на цяла Бразилия, когато „страстната душа на бразилския танц разширява своята прегръдка и споделя приятелството си с колективен и топъл жест”. Ако обаче използваме логиката, познанията в областта на изобразителното изкузтво и боравим с фантазията - възможно да са били провокирани от платното на великолепния живописец и скулптор Анри-Емил-Беноа Матис - ”Танцът”...

Не трябва обаче толкова бързо и лесно да слагаме прилагателни ”имитация” или ”копиране”. Може да приемем, че един добър знак е направен благодарение на опита, мъдростта и майсторството на няколко поколения.